May 6, 2009, 3:13 PM

Приказки за живота

  Poetry
793 0 1

                      Сутрин слънцето изгрява,

                      в далечината вечер то се скрива.

                      Майката с живот дете дарява,

                      живот, от който някой си отива.

 

                       Светът ни е нещо чудно и сложно.

                       Добро до лошо, топло до студено се намира;

                       едното прави другото възможно

                       и всичко винаги се компенсира.

 

                        Ако кажем така, че всичко е в баланс,

                        ще звучи живота прост и неусложнен.

                        А всъщност нищо не се дава без повод във аванс

                        и да значи може друго на следващия ден.

 

                         И всеки сам за себе си разбира

                         кое е лошо и различно гледа на живота;

                         в кое по-точно щастие намира,

                         какво му носи мъка и кое охота.

 

                          Няма вечни неща, вие знаете,

                          както и неща няма безгрешни.

                          Идеалният човек дали го има, познайте.

                          Някому ще прозвучат като приказки смешни.

 

                          Защото идеален няма.

                          Ако ти такъв си... може и да има.

                          В огледалото се намира любовта ти голяма,

                          а воля е опората ти незаменима.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поверително All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...