6.05.2009 г., 15:13

Приказки за живота

792 0 1

                      Сутрин слънцето изгрява,

                      в далечината вечер то се скрива.

                      Майката с живот дете дарява,

                      живот, от който някой си отива.

 

                       Светът ни е нещо чудно и сложно.

                       Добро до лошо, топло до студено се намира;

                       едното прави другото възможно

                       и всичко винаги се компенсира.

 

                        Ако кажем така, че всичко е в баланс,

                        ще звучи живота прост и неусложнен.

                        А всъщност нищо не се дава без повод във аванс

                        и да значи може друго на следващия ден.

 

                         И всеки сам за себе си разбира

                         кое е лошо и различно гледа на живота;

                         в кое по-точно щастие намира,

                         какво му носи мъка и кое охота.

 

                          Няма вечни неща, вие знаете,

                          както и неща няма безгрешни.

                          Идеалният човек дали го има, познайте.

                          Някому ще прозвучат като приказки смешни.

 

                          Защото идеален няма.

                          Ако ти такъв си... може и да има.

                          В огледалото се намира любовта ти голяма,

                          а воля е опората ти незаменима.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поверително Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...