29 дек. 2018 г., 10:07  

Приказки за нас - И по-нататък

715 4 2

Разчупва щастието ни мигът

в октавата на общата представа.

Неравни половини, но звучат

тъй както трябва. Както подобава.

 

Не се опитвай да ги уравниш.

Тритонусът звучи фалшиво.

Еднаквото все пречи да заспиш.

Като глада е – вечно е и живо.

 

Превръща се в изпусната троха,

търкулнала се тъй далеч от хляба.

Отглежда в себе си страха,

че няма от метлата да избяга.

 

И кротко, за добро и зло, лежи

сред паузите, знаещи да чакат

животът на звука да продължи,

голям във малкото, и по-нататък…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...