29 dic 2018, 10:07  

Приказки за нас - И по-нататък

716 4 2

Разчупва щастието ни мигът

в октавата на общата представа.

Неравни половини, но звучат

тъй както трябва. Както подобава.

 

Не се опитвай да ги уравниш.

Тритонусът звучи фалшиво.

Еднаквото все пречи да заспиш.

Като глада е – вечно е и живо.

 

Превръща се в изпусната троха,

търкулнала се тъй далеч от хляба.

Отглежда в себе си страха,

че няма от метлата да избяга.

 

И кротко, за добро и зло, лежи

сред паузите, знаещи да чакат

животът на звука да продължи,

голям във малкото, и по-нататък…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...