Приказки за нас - И по-нататък
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш.
Тритонусът звучи фалшиво.
Еднаквото все пречи да заспиш.
Като глада е – вечно е и живо.
Превръща се в изпусната троха,
търкулнала се тъй далеч от хляба.
Отглежда в себе си страха,
че няма от метлата да избяга.
И кротко, за добро и зло, лежи
сред паузите, знаещи да чакат
животът на звука да продължи,
голям във малкото, и по-нататък…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря (Ви)!
