Dec 29, 2018, 10:07 AM  

Приказки за нас - И по-нататък 

  Poetry » Phylosophy, Other
535 4 2

Разчупва щастието ни мигът

в октавата на общата представа.

Неравни половини, но звучат

тъй както трябва. Както подобава.

 

Не се опитвай да ги уравниш.

Тритонусът звучи фалшиво.

Еднаквото все пречи да заспиш.

Като глада е – вечно е и живо.

 

Превръща се в изпусната троха,

търкулнала се тъй далеч от хляба.

Отглежда в себе си страха,

че няма от метлата да избяга.

 

И кротко, за добро и зло, лежи

сред паузите, знаещи да чакат

животът на звука да продължи,

голям във малкото, и по-нататък…

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??