29.12.2018 г., 10:07  

Приказки за нас - И по-нататък

720 4 2

Разчупва щастието ни мигът

в октавата на общата представа.

Неравни половини, но звучат

тъй както трябва. Както подобава.

 

Не се опитвай да ги уравниш.

Тритонусът звучи фалшиво.

Еднаквото все пречи да заспиш.

Като глада е – вечно е и живо.

 

Превръща се в изпусната троха,

търкулнала се тъй далеч от хляба.

Отглежда в себе си страха,

че няма от метлата да избяга.

 

И кротко, за добро и зло, лежи

сред паузите, знаещи да чакат

животът на звука да продължи,

голям във малкото, и по-нататък…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...