29.12.2018 г., 10:07 ч.  

Приказки за нас - И по-нататък 

  Поезия » Философска, Друга
463 4 2

Разчупва щастието ни мигът

в октавата на общата представа.

Неравни половини, но звучат

тъй както трябва. Както подобава.

 

Не се опитвай да ги уравниш.

Тритонусът звучи фалшиво.

Еднаквото все пречи да заспиш.

Като глада е – вечно е и живо.

 

Превръща се в изпусната троха,

търкулнала се тъй далеч от хляба.

Отглежда в себе си страха,

че няма от метлата да избяга.

 

И кротко, за добро и зло, лежи

сред паузите, знаещи да чакат

животът на звука да продължи,

голям във малкото, и по-нататък…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??