Приказно е
Две години тичам след луната,
вдигам аз дъгата...
Оцветявам висините сиви
в любoвния нюанс...
Крила залепвам
на души в пропастта...
Вдигам шум в тишина потайна,
чуваш моя глас...
Небето синеоко нося
на крехки рамене...
Слънце извисявам над сълзата,
очите вече ме болят...
Мълнии буреносни блъскам в стената,
ледени куплета разбивам на хиляди парчета...
Възкресявам топлинка
след раздяла на две сърца...
Приказно внушение,
носи тръпка...
Усмивката потайна,
стана вече явна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зузка Все права защищены
