Приказно е
Две години тичам след луната,
вдигам аз дъгата...
Оцветявам висините сиви
в любoвния нюанс...
Крила залепвам
на души в пропастта...
Вдигам шум в тишина потайна,
чуваш моя глас...
Небето синеоко нося
на крехки рамене...
Слънце извисявам над сълзата,
очите вече ме болят...
Мълнии буреносни блъскам в стената,
ледени куплета разбивам на хиляди парчета...
Възкресявам топлинка
след раздяла на две сърца...
Приказно внушение,
носи тръпка...
Усмивката потайна,
стана вече явна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
