Dec 7, 2007, 9:59 AM

Приказно е

  Poetry » Other
1.8K 0 7

Две години тичам след луната,

вдигам аз дъгата...

Оцветявам висините сиви

в любoвния нюанс...

 

Крила залепвам

на души в пропастта...

Вдигам шум в тишина потайна,

чуваш моя глас...

 

Небето синеоко нося

 на крехки рамене...

Слънце извисявам над сълзата,

очите вече ме болят...

 

Мълнии буреносни блъскам в стената,

ледени куплета разбивам на хиляди парчета...

Възкресявам топлинка

след раздяла на две сърца...

 

Приказно внушение,

носи тръпка...

Усмивката потайна,

стана вече явна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...