3y3ka (Зузка) 3y3ka (Зузка)
1 46
7 dic 2007, 9:59

Приказно е

  Poesía » Otra
1.8K 0 7

Две години тичам след луната,

вдигам аз дъгата...

Оцветявам висините сиви

в любoвния нюанс...

 

Крила залепвам

на души в пропастта...

Вдигам шум в тишина потайна,

чуваш моя глас...

 

Небето синеоко нося

 на крехки рамене...

Слънце извисявам над сълзата,

очите вече ме болят...

 

Мълнии буреносни блъскам в стената,

ледени куплета разбивам на хиляди парчета...

Възкресявам топлинка

след раздяла на две сърца...

 

Приказно внушение,

носи тръпка...

Усмивката потайна,

стана вече явна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0