7 dic 2007, 9:59

Приказно е 

  Poesía » Otra
1285 0 7

Две години тичам след луната,

вдигам аз дъгата...

Оцветявам висините сиви

в любoвния нюанс...

 

Крила залепвам

на души в пропастта...

Вдигам шум в тишина потайна,

чуваш моя глас...

 

Небето синеоко нося

 на крехки рамене...

Слънце извисявам над сълзата,

очите вече ме болят...

 

Мълнии буреносни блъскам в стената,

ледени куплета разбивам на хиляди парчета...

Възкресявам топлинка

след раздяла на две сърца...

 

Приказно внушение,

носи тръпка...

Усмивката потайна,

стана вече явна...

 

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??