7 dic 2007, 9:59

Приказно е

  Poesía » Otra
1.8K 0 7

Две години тичам след луната,

вдигам аз дъгата...

Оцветявам висините сиви

в любoвния нюанс...

 

Крила залепвам

на души в пропастта...

Вдигам шум в тишина потайна,

чуваш моя глас...

 

Небето синеоко нося

 на крехки рамене...

Слънце извисявам над сълзата,

очите вече ме болят...

 

Мълнии буреносни блъскам в стената,

ледени куплета разбивам на хиляди парчета...

Възкресявам топлинка

след раздяла на две сърца...

 

Приказно внушение,

носи тръпка...

Усмивката потайна,

стана вече явна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...