7 dic 2007, 9:59

Приказно е

  Poesía » Otra
1.8K 0 7

Две години тичам след луната,

вдигам аз дъгата...

Оцветявам висините сиви

в любoвния нюанс...

 

Крила залепвам

на души в пропастта...

Вдигам шум в тишина потайна,

чуваш моя глас...

 

Небето синеоко нося

 на крехки рамене...

Слънце извисявам над сълзата,

очите вече ме болят...

 

Мълнии буреносни блъскам в стената,

ледени куплета разбивам на хиляди парчета...

Възкресявам топлинка

след раздяла на две сърца...

 

Приказно внушение,

носи тръпка...

Усмивката потайна,

стана вече явна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...