Приливна любов
Със прилива прииждай. На талази.
Брегът ми е като човешка длан.
Във шепата ми спри. Ще те запазя.
Ръката ми за тебе ще е храм.
От Слънцето напуках се, гореща
и дъх не ми достига като чакам.
Не мога с бризове да те посрещна.
И вятъра по тебе си изплаках.
Със устни пясъчни ще те целуна.
От мен недей да взимаш песъчинки.
Ти идвай пак във моята лагуна,
по път, огрян от бяла месечина.
Прегръщай ме до синьо. Със вълните.
(Че тежко е изпращането сутрин).
С разсъмването празни са очите,
макар да знаят, че не си изгубен.
Брегът ми е като човешка длан.
Във шепата ми спри. Ще те запазя.
Ръката ми за тебе ще е храм.
От Слънцето напуках се, гореща
и дъх не ми достига като чакам.
Не мога с бризове да те посрещна.
И вятъра по тебе си изплаках.
Със устни пясъчни ще те целуна.
От мен недей да взимаш песъчинки.
Ти идвай пак във моята лагуна,
по път, огрян от бяла месечина.
Прегръщай ме до синьо. Със вълните.
(Че тежко е изпращането сутрин).
С разсъмването празни са очите,
макар да знаят, че не си изгубен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
