15 мая 2020 г., 12:56

Примерно Петя

748 0 0

Петя ми разказа

за тъмни реки в гората

и падащи листа,

които ще станат едно със земята

за последно огрени от залязващото слънце.

Или беше за някаква досадна колега на работа.

Не помня.

 

Петя сподели,

че в красивото няма никакъв смисъл

и всяко добро ще бъде забравено,

и че моите действия не я вълнуват.

Или беше нещо свързано с нови слушалки за телефона.

Не съм сигурна.

 

Петя настоя,

че не трябва да спираме да говорим

защото няма време за нищо друго

нищо, че говорим кухи думи.

Или беше свързано с това колко важни са приятелите.

Няма никакво значение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...