May 15, 2020, 12:56 PM

Примерно Петя

  Poetry » Other
742 0 0

Петя ми разказа

за тъмни реки в гората

и падащи листа,

които ще станат едно със земята

за последно огрени от залязващото слънце.

Или беше за някаква досадна колега на работа.

Не помня.

 

Петя сподели,

че в красивото няма никакъв смисъл

и всяко добро ще бъде забравено,

и че моите действия не я вълнуват.

Или беше нещо свързано с нови слушалки за телефона.

Не съм сигурна.

 

Петя настоя,

че не трябва да спираме да говорим

защото няма време за нищо друго

нищо, че говорим кухи думи.

Или беше свързано с това колко важни са приятелите.

Няма никакво значение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...