15.05.2020 г., 12:56

Примерно Петя

743 0 0

Петя ми разказа

за тъмни реки в гората

и падащи листа,

които ще станат едно със земята

за последно огрени от залязващото слънце.

Или беше за някаква досадна колега на работа.

Не помня.

 

Петя сподели,

че в красивото няма никакъв смисъл

и всяко добро ще бъде забравено,

и че моите действия не я вълнуват.

Или беше нещо свързано с нови слушалки за телефона.

Не съм сигурна.

 

Петя настоя,

че не трябва да спираме да говорим

защото няма време за нищо друго

нищо, че говорим кухи думи.

Или беше свързано с това колко важни са приятелите.

Няма никакво значение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...