23 апр. 2021 г., 14:48

Примката на времето

1.8K 2 5

Метна примката си времето...

16-годишни... все сме...

Да приемем не искаме – вече сме други! –

обрамчили проблемите, отгледали деца,                                                

но пред страха останали безпомощни...

До точката необратимост – като шамар –

звучен... отрезняващ... през нови хоризонти...

Няма грешка –

не бъркаме сълзите с блясъка в очите.

А премълчаното стои на дъното...

Като предупреждение.

 

 

***

16-годишни... 32-годишни... 60-годишни...

Времето минава... покрай нас...

Докато не проумеем, че не сме същите.

И се опълчим на хватката на времевата примка.

 

                                                  © Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кръговрат в посока "от" "до" с всичките си плюсове и минуси...Поздравления!
  • Много ми хареса, Павлина!

    "Ще забравим за какво сме родени
    ...някога...
    Ще искаме повторността да спре
    край нас,
    когато от очите ни останат само
    пирамидите на бръчките...
    Когато втренчената младост се яви
    на дъното на чашата,
    изпита...
    Когато потънем в сивото пространство
    между мислите...

    и ни преследват техните съзвездия..."

    П.П. Благодаря ти за коментара на "Еквидистантна проекция".
  • На лични и във фейсбук-страницата ми.
  • А къде са ти писали? Не виждам коментари?
  • „Времева примка” е понятие, което обяснява феномен, когато искаме да се предпазим от травмиращо събитие. Тогава се заключваме в определен период (например когато сме били щастливи на 16 години), за да се постигне чувство на сигурност и да се предпазим от травмиращите обстоятелства. За съжаление сигурността е винаги илюзорна. На практика ние отказваме да приемем, че се развиваме и зацикляме. А времето си върви, изнизва се и неусетно се оказваме вече на 60... Именно затова трябва да се опълчим на времевата примка, да се освободим от нея и да приемем спокойно новите реалности.

    https://www.youtube.com/watch?v=05A-G5aGVYI

    Благодаря на всички, които ми писаха, че не трябва опълчване... и не можем времето да победим, а кротко и спокойно да приемем и времето, и себе си... и да не се изгубим... Затова сега пиша това обяснение.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....