Метна примката си времето...
16-годишни... все сме...
Да приемем не искаме – вече сме други! –
обрамчили проблемите, отгледали деца,
но пред страха останали безпомощни...
До точката необратимост – като шамар –
звучен... отрезняващ... през нови хоризонти...
Няма грешка –
не бъркаме сълзите с блясъка в очите.
А премълчаното стои на дъното...
Като предупреждение.
***
16-годишни... 32-годишни... 60-годишни...
Времето минава... покрай нас...
Докато не проумеем, че не сме същите.
И се опълчим на хватката на времевата примка.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени