23.04.2021 г., 14:48

Примката на времето

1.8K 2 5

Метна примката си времето...

16-годишни... все сме...

Да приемем не искаме – вече сме други! –

обрамчили проблемите, отгледали деца,                                                

но пред страха останали безпомощни...

До точката необратимост – като шамар –

звучен... отрезняващ... през нови хоризонти...

Няма грешка –

не бъркаме сълзите с блясъка в очите.

А премълчаното стои на дъното...

Като предупреждение.

 

 

***

16-годишни... 32-годишни... 60-годишни...

Времето минава... покрай нас...

Докато не проумеем, че не сме същите.

И се опълчим на хватката на времевата примка.

 

                                                  © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кръговрат в посока "от" "до" с всичките си плюсове и минуси...Поздравления!
  • Много ми хареса, Павлина!

    "Ще забравим за какво сме родени
    ...някога...
    Ще искаме повторността да спре
    край нас,
    когато от очите ни останат само
    пирамидите на бръчките...
    Когато втренчената младост се яви
    на дъното на чашата,
    изпита...
    Когато потънем в сивото пространство
    между мислите...

    и ни преследват техните съзвездия..."

    П.П. Благодаря ти за коментара на "Еквидистантна проекция".
  • На лични и във фейсбук-страницата ми.
  • А къде са ти писали? Не виждам коментари?
  • „Времева примка” е понятие, което обяснява феномен, когато искаме да се предпазим от травмиращо събитие. Тогава се заключваме в определен период (например когато сме били щастливи на 16 години), за да се постигне чувство на сигурност и да се предпазим от травмиращите обстоятелства. За съжаление сигурността е винаги илюзорна. На практика ние отказваме да приемем, че се развиваме и зацикляме. А времето си върви, изнизва се и неусетно се оказваме вече на 60... Именно затова трябва да се опълчим на времевата примка, да се освободим от нея и да приемем спокойно новите реалности.

    https://www.youtube.com/watch?v=05A-G5aGVYI

    Благодаря на всички, които ми писаха, че не трябва опълчване... и не можем времето да победим, а кротко и спокойно да приемем и времето, и себе си... и да не се изгубим... Затова сега пиша това обяснение.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...