27 июл. 2014 г., 22:35

Принц ли си?

914 0 1

Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват
всяко обещание или прищявка
и да ми напомнят до болезненост,
че съм красива, истинска и страстна.
И в теб така неистово се припознах,
а колко змея не уби за мене,
дори когато ти крещях, че ме е страх,
ме караше да плувам, давейки се в безвремие. 
Е, да, спасяваш ме понякога,
но никога не е достатъчно мистично,
и вместо да ме возиш на летящите килимчета,
ме пускаш боса и пеша в нищото.

Но може и ти да се съмняваш, че съм истинска принцеса,
и приказката ни в този случай съвсем си гони края,
но да знаеш, съм готова в много тикви още да се возя,
докато ти успееш да си оседлаеш еднорога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...