Jul 27, 2014, 10:35 PM

Принц ли си?

  Poetry » Love
910 0 1

Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват
всяко обещание или прищявка
и да ми напомнят до болезненост,
че съм красива, истинска и страстна.
И в теб така неистово се припознах,
а колко змея не уби за мене,
дори когато ти крещях, че ме е страх,
ме караше да плувам, давейки се в безвремие. 
Е, да, спасяваш ме понякога,
но никога не е достатъчно мистично,
и вместо да ме возиш на летящите килимчета,
ме пускаш боса и пеша в нищото.

Но може и ти да се съмняваш, че съм истинска принцеса,
и приказката ни в този случай съвсем си гони края,
но да знаеш, съм готова в много тикви още да се возя,
докато ти успееш да си оседлаеш еднорога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....