12 авг. 2020 г., 19:36

Принцът

1.1K 1 1

 

Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде, 
да ме вземе.

 

Аз чаках много време
и дълго го премислях.
С принца мой очакван
планове измислях:

 

Как тичаме в гората,

гониме се голи,
далече от живота,
от злоба и неволи.
...

 

Аз чаках ли,
но не дочаках.
В мене нещо се прекърши.
И точно да започне, 
то взе, че рязко свърши.

 

Аз вече принц не чакам.

Настъпи друго време.
Мъже се срещат още,
пък принцът нека дреме.

 

Е.Х.12.08.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...