12 авг. 2020 г., 19:36

Принцът

1.1K 1 1

 

Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде, 
да ме вземе.

 

Аз чаках много време
и дълго го премислях.
С принца мой очакван
планове измислях:

 

Как тичаме в гората,

гониме се голи,
далече от живота,
от злоба и неволи.
...

 

Аз чаках ли,
но не дочаках.
В мене нещо се прекърши.
И точно да започне, 
то взе, че рязко свърши.

 

Аз вече принц не чакам.

Настъпи друго време.
Мъже се срещат още,
пък принцът нека дреме.

 

Е.Х.12.08.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....