12.08.2020 г., 19:36

Принцът

1.1K 1 1

 

Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде, 
да ме вземе.

 

Аз чаках много време
и дълго го премислях.
С принца мой очакван
планове измислях:

 

Как тичаме в гората,

гониме се голи,
далече от живота,
от злоба и неволи.
...

 

Аз чаках ли,
но не дочаках.
В мене нещо се прекърши.
И точно да започне, 
то взе, че рязко свърши.

 

Аз вече принц не чакам.

Настъпи друго време.
Мъже се срещат още,
пък принцът нека дреме.

 

Е.Х.12.08.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...