Aug 12, 2020, 7:36 PM

Принцът

1.1K 1 1

 

Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде, 
да ме вземе.

 

Аз чаках много време
и дълго го премислях.
С принца мой очакван
планове измислях:

 

Как тичаме в гората,

гониме се голи,
далече от живота,
от злоба и неволи.
...

 

Аз чаках ли,
но не дочаках.
В мене нещо се прекърши.
И точно да започне, 
то взе, че рязко свърши.

 

Аз вече принц не чакам.

Настъпи друго време.
Мъже се срещат още,
пък принцът нека дреме.

 

Е.Х.12.08.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмаз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...