24 янв. 2018 г., 14:57

Природата и ние

471 0 0

ПРИРОДАТА И НИЕ


Стоя на топличко и гледам през стъклото.
Там всичко е  покрито с пухкав сняг...
А бързат хората подтикнати от "злото".
Колите пък форсират своя бяг...

 

От този сняг  сега наоколо светлее,
усмихва ни се зимното небе,
напротив даже и в душата ми светлее
и в този ден се чувстваме добре!

 

А често с хулни  думи черни ме Съдбата.
О, Зимата е истински сезон.
Не е приятна тя, щом бури я замятат!
И Снежко се качи на своя тон.

 

Но бури няма ли през другите сезоини?
Ако сме честни, това е така!
През лятото стихиите от "зло" се гонят
и страдаме от тяхната ръка!

 

Понякога  аз знам Природата  е крива!
За бурите ѝ не търси сезон!
А и дори когато  тя е с нас игрива
не заслужава   нашия  Поклон!
 23.01-2018г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....