9 апр. 2013 г., 09:44

Присаждане на обич 

  Поэзия » Любовная
760 0 9

---


Очите ми — две тлеещи звезди,
побрали в малък ирис тежък космос.
Една любов, забрава в теб гнезди.
Кажи, един без друг (след днес) какво сме?


Ръцете ми — калеми жилав дрян,
по птиците ти пращат дъх на люляк.
На нежните им длани е събран
лечебен мед — за рани злобохулни.


Сърцето ми — с ненужен огън мак,
на вечните си залези обречен —
с пламтяща голота лежи в хамак
от вятър. Без приятел и елече.


Потъвам във пореден тъжен ден,
затичана след обич невъзможна.
А ти растеш — изкусно присаден
във почвата на моето подкожие.

 

 

---

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??