Присаждане на обич
---
Очите ми — две тлеещи звезди,
побрали в малък ирис тежък космос.
Една любов, забрава в теб гнезди.
Кажи, един без друг (след днес) какво сме?
Ръцете ми — калеми жилав дрян,
по птиците ти пращат дъх на люляк.
На нежните им длани е събран
лечебен мед — за рани злобохулни.
Сърцето ми — с ненужен огън мак,
на вечните си залези обречен —
с пламтяща голота лежи в хамак
от вятър. Без приятел и елече.
Потъвам във пореден тъжен ден,
затичана след обич невъзможна.
А ти растеш — изкусно присаден
във почвата на моето подкожие.
---
© Станислава All rights reserved.
