18 янв. 2008 г., 11:04

Приспивна песен

986 0 3
 

В черупки на отминали слънца

слагам спомените да спят.

Под кафеникавата люспа

ги завивам с пух от чувства

и после им пея, докато сънят дойде...

..............................

Пея им за света...

как всеки ден, по нашето кълбо,

се пъплят ли, пъплят,

по хиляди техни събрята...;

как първо разцъфват в живот

пъпките на желанията

и те започват да си играят на криеница

сред парковете спокойствие;

как, после, зарити в преспи от пречки,

те чакат някой да им помогне

и когато този някой го направи,

те яхват неговите способности

и тръгват на невероятни приключения;

и как, накрая, като победители или победени

те се смеят с искрено щастие

и чакат последния слънчев лъч да се стопи,

за да могат на свой ред да поспят...

.............................

Чудна песен им пея!

А те, уморени,

унесени в своите си мечти,

затварят клепките си

и потъват в сънища...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джули Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...