В черупки на отминали слънца
слагам спомените да спят.
Под кафеникавата люспа
ги завивам с пух от чувства
и после им пея, докато сънят дойде...
..............................
Пея им за света...
как всеки ден, по нашето кълбо,
се пъплят ли, пъплят,
по хиляди техни събрята...;
как първо разцъфват в живот
пъпките на желанията ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up