18.01.2008 г., 11:04

Приспивна песен

984 0 3
 

В черупки на отминали слънца

слагам спомените да спят.

Под кафеникавата люспа

ги завивам с пух от чувства

и после им пея, докато сънят дойде...

..............................

Пея им за света...

как всеки ден, по нашето кълбо,

се пъплят ли, пъплят,

по хиляди техни събрята...;

как първо разцъфват в живот

пъпките на желанията

и те започват да си играят на криеница

сред парковете спокойствие;

как, после, зарити в преспи от пречки,

те чакат някой да им помогне

и когато този някой го направи,

те яхват неговите способности

и тръгват на невероятни приключения;

и как, накрая, като победители или победени

те се смеят с искрено щастие

и чакат последния слънчев лъч да се стопи,

за да могат на свой ред да поспят...

.............................

Чудна песен им пея!

А те, уморени,

унесени в своите си мечти,

затварят клепките си

и потъват в сънища...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...