17 окт. 2006 г., 14:41

Пристъпвам цялата във бяло 

  Поэзия
582 0 8

Посветено
на Павел Матев


И ето, цялата съм в бяло

Преселнико, ти тръгваш сам -

небето ти, кристално огледало,

над теб разстила бял воал.

 

А аз пристъпвам тиха, онемяла,

в нереален, чернобял контраст,

тъй както преди време ме покани

на този твой последен валс.

 

Ти уж си тръгваш, а остави

душа в безкрая разпилял -

тук всяка личинка с любов погали,

а в себе си събра печал.

 

И не за ден, за два или  година

ще светят стъпките ти в пепелта,

не ще се с времето изнижат

изписаните ти листа.

 

Запали ти небе в небето -

безброй звезди му посвети,

а на скитника в сърцето

любовна струна освети.

 

Пристъпвам цялата във бяло -

по твойте друмища вървя.

Преселнико, в сърцето ми изгряло

е пламъче от твоята душа.

 

 

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??