Пристъпвам цялата във бяло
Посветено
на Павел Матев
И ето, цялата съм в бяло…
Преселнико, ти тръгваш сам -
небето ти, кристално огледало,
над теб разстила бял воал.
А аз пристъпвам тиха, онемяла,
в нереален, чернобял контраст,
тъй както преди време ме покани
на този твой последен валс.
Ти уж си тръгваш, а остави
душа в безкрая разпилял -
тук всяка личинка с любов погали,
а в себе си събра печал.
И не за ден, за два или година
ще светят стъпките ти в пепелта,
не ще се с времето изнижат
изписаните ти листа.
Запали ти небе в небето -
безброй звезди му посвети,
а на скитника в сърцето
любовна струна освети.
Пристъпвам цялата във бяло -
по твойте друмища вървя.
Преселнико, в сърцето ми изгряло
е пламъче от твоята душа.
© Росица Петрова All rights reserved.
