8 апр. 2015 г., 10:09

Присъда

960 3 20

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.

Разкъсване. Без право на изричане.
Съмнения с билет за оцеляване.
Съдбовно, мълчаливо безразличие,
пропито с кротка мисъл за прощаване.

Отричане. Без право на желания.
Неслучване на празници предсказани.
Килия със заключени признания,
сред сенки на обичане и мразене.

Осъждане. Изгаряне в огнището
на себе си, до пепел. И разпръскване
на шепа прах, в пределите на Нищото.
Надеждна смърт. Без право на възкръсване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мисля, че има статика - просто действените глаголни форми са заменени с отглаголни съществителни. Интересен прийом - хем се дистанцираш като автор, хем си активно изказващ позиция (няма значение каква и дали другите сме съгласни с нея). Затова, а и за опита за защита на собствените мисли и проникване в истини, ми стана интересно това произведение.
    А, макар и да не е по темата и заглавието ми направи впечатление, че имам нещо старо със същото заглавие, което често се използва.
  • Страхотно!
  • !!!
  • Физическата статика, случайна или търсена в безглаголната форма на стихотворението, само подсилва ефекта от представеното усещане за стихията, бушуваща вътре в нас, в повечето случаи - без да получи право на външен израз.
  • размислящо... всяка дума те кара
    да настръхнеш..

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...