Apr 8, 2015, 10:09 AM

Присъда

  Poetry
958 3 20

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.

Разкъсване. Без право на изричане.
Съмнения с билет за оцеляване.
Съдбовно, мълчаливо безразличие,
пропито с кротка мисъл за прощаване.

Отричане. Без право на желания.
Неслучване на празници предсказани.
Килия със заключени признания,
сред сенки на обичане и мразене.

Осъждане. Изгаряне в огнището
на себе си, до пепел. И разпръскване
на шепа прах, в пределите на Нищото.
Надеждна смърт. Без право на възкръсване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не мисля, че има статика - просто действените глаголни форми са заменени с отглаголни съществителни. Интересен прийом - хем се дистанцираш като автор, хем си активно изказващ позиция (няма значение каква и дали другите сме съгласни с нея). Затова, а и за опита за защита на собствените мисли и проникване в истини, ми стана интересно това произведение.
    А, макар и да не е по темата и заглавието ми направи впечатление, че имам нещо старо със същото заглавие, което често се използва.
  • Страхотно!
  • !!!
  • Физическата статика, случайна или търсена в безглаголната форма на стихотворението, само подсилва ефекта от представеното усещане за стихията, бушуваща вътре в нас, в повечето случаи - без да получи право на външен израз.
  • размислящо... всяка дума те кара
    да настръхнеш..

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...