10 июл. 2014 г., 00:23

Присъдата

645 0 20

 

 

             П Р И С Ъ Д А Т А

 

 

След Варна - мощен леден ураган

над моята България бушува.

И, с поглед от уплаха разоран,

си мисля за цената: Колко струва

 

трудът ни, недочакал своя плод;

прозорците, разбити от стихия;

колите, дето във водата брод

опитват се напразно да открият;

 

животът на нещастния човек,

отишъл за последно на разходка;

страхът след този канонаден ек

на бомбите от ледени находки;

 

дърветата със корени навън,

забравили за ръст и достолепност...?

Разкъсал летаргичния ни сън,

изригна ужас, като брат на Етна!

 

Небето сякаш падна върху нас,

стовари се с яда си на парчета.

Помнете: с безпристрастния си глас

Природата присъда ни прочете!

 

09.07.2014

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...