Jul 10, 2014, 12:23 AM

Присъдата 

  Poetry » Civilian
452 0 20

 

 

             П Р И С Ъ Д А Т А

 

 

След Варна - мощен леден ураган

над моята България бушува.

И, с поглед от уплаха разоран,

си мисля за цената: Колко струва

 

трудът ни, недочакал своя плод;

прозорците, разбити от стихия;

колите, дето във водата брод

опитват се напразно да открият;

 

животът на нещастния човек,

отишъл за последно на разходка;

страхът след този канонаден ек

на бомбите от ледени находки;

 

дърветата със корени навън,

забравили за ръст и достолепност...?

Разкъсал летаргичния ни сън,

изригна ужас, като брат на Етна!

 

Небето сякаш падна върху нас,

стовари се с яда си на парчета.

Помнете: с безпристрастния си глас

Природата присъда ни прочете!

 

09.07.2014

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ваня, бързо трябва да ти направим изкуствено дишане! / Усмив!/
    Благодаря ти, мила!
  • Дъхът ми спря!!!!!
  • Благодаря за споделеността и за поздравленията, Али!
  • Браво, Мария! Споделям! Силна, емоционална и тематично разнообразна поезия! Поздравления!
  • Винаги се радвам, когато те видя на моята поетична страничка, Магде!
    Благодаря за топлите думи!
  • споделям от душа и сърце, мила Мария..
    силно и драматично написано..
    бъди...
  • Благодаря, че подкрепи! Поздрав и за теб, Боженски!
  • Абсолютно съм съгласен с тебе, Мария. Наблюдавам този сеч на горите и тази ненаситна лакомия. Отвратително, типично за малките мозъци и големи зъби. Поздравления за позицията и морала ти!
  • Мартина и Концертино - благодаря, че се отбихте и оставихте коментар!
    Доче, ти си истинска магьосница на словото! Как успяваш да реплекираш винаги с такива силни и въздействащи стихове написаното?! Възхищавам ти се!
  • Содом и Гомор са били унищожени. В апокалиптичен план е добре да приемаме природните бедствия като предупреждение.Съжалявам за пострадалите, но сякаш не за всички!
  • Картинно и свирепо.Като в сън,
    от който се опитваш да избягаш.
    Вериги на нозете с дрезгав звън
    напомнят, че човеците са слаби.
    И грешни... И че майката Земя
    ще ги търпи до време на гърба си.
    И в някой ден ще си излей гнева
    и за каквото и да е ще бъде късно...

    Замисли ме Мария.Впечатляващи картини си нарисувала.
  • Много силно и истинско!
  • Благодаря ти за споделеността, Кети!
  • Силно, дьлбоко.... споделям тези чувства!
  • Радвам се, че откликнахте на това стихотворение, Миночка и Санвали!
    Много ми се иска да вярвам, че посланието му ще отиде до повече хора!
  • Много истинен и открит стих, Мария!

    Силно послание си вплела във финалната строфа.

    Моите поздравления!
  • Харесах посланието и автентичността на стихотворетието.Дано не се налага по-вече такова изпитание да понесе народа ни!
  • Ани, благодаря за букетчето от удивителни! Много си мила!
  • Дано не зачестяват ледените урагани като присъда от природата, защото и в душите ни има много лед, мила Ели.
    Нека е хубав денят ти!
  • Чрез твоето образно описание, Мария, видях ледения ураган оттук и човешката драма.
    Споделям посланието на финала.
Random works
: ??:??