Jul 10, 2014, 12:23 AM

Присъдата

  Poetry » Civic
636 0 20

 

 

             П Р И С Ъ Д А Т А

 

 

След Варна - мощен леден ураган

над моята България бушува.

И, с поглед от уплаха разоран,

си мисля за цената: Колко струва

 

трудът ни, недочакал своя плод;

прозорците, разбити от стихия;

колите, дето във водата брод

опитват се напразно да открият;

 

животът на нещастния човек,

отишъл за последно на разходка;

страхът след този канонаден ек

на бомбите от ледени находки;

 

дърветата със корени навън,

забравили за ръст и достолепност...?

Разкъсал летаргичния ни сън,

изригна ужас, като брат на Етна!

 

Небето сякаш падна върху нас,

стовари се с яда си на парчета.

Помнете: с безпристрастния си глас

Природата присъда ни прочете!

 

09.07.2014

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...