10.07.2014 г., 0:23

Присъдата

634 0 20

 

 

             П Р И С Ъ Д А Т А

 

 

След Варна - мощен леден ураган

над моята България бушува.

И, с поглед от уплаха разоран,

си мисля за цената: Колко струва

 

трудът ни, недочакал своя плод;

прозорците, разбити от стихия;

колите, дето във водата брод

опитват се напразно да открият;

 

животът на нещастния човек,

отишъл за последно на разходка;

страхът след този канонаден ек

на бомбите от ледени находки;

 

дърветата със корени навън,

забравили за ръст и достолепност...?

Разкъсал летаргичния ни сън,

изригна ужас, като брат на Етна!

 

Небето сякаш падна върху нас,

стовари се с яда си на парчета.

Помнете: с безпристрастния си глас

Природата присъда ни прочете!

 

09.07.2014

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...