2 апр. 2016 г., 17:42

Присъствие 

  Поэзия » Философская
473 0 9
Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.
Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??