yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
2 апр. 2016 г., 17:42

Присъствие 

  Поэзия » Философская
451 0 9

Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.

Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.

Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае.

И мъката - да хлопне
вратата подир тебе.
Отишъл си е попът.
А ти си непотребен.

Прегръща те брезичка
и нищичко не пита.
В родината си ничий.
И тъй космополитен.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??