Присъствие
Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.
Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае.
И мъката - да хлопне
вратата подир тебе.
Отишъл си е попът.
А ти си непотребен.
Прегръща те брезичка
и нищичко не пита.
В родината си ничий.
И тъй космополитен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
