yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Apr 2, 2016, 5:42 PM

Присъствие 

  Poetry » Phylosophy
450 0 9

Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.

Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.

Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае.

И мъката - да хлопне
вратата подир тебе.
Отишъл си е попът.
А ти си непотребен.

Прегръща те брезичка
и нищичко не пита.
В родината си ничий.
И тъй космополитен.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??