Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът,
гората го пречиства,
измива го реката
със сребърни мъниста.
Това е да се върнеш
на детството във края.
Да няма нито мъртъв -
ни жив, да те окае.
И мъката - да хлопне
вратата подир тебе.
Отишъл си е попът.
А ти си непотребен.
Прегръща те брезичка
и нищичко не пита.
В родината си ничий.
И тъй космополитен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
