29 авг. 2012 г., 13:30

Притча за птичката и клетката

1.2K 0 7
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.

Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.

Но случило се,  мъж  я  забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа  ù завидял.

Решил  капан потаен да заложи 
и в клетка златна да я задържи,
за нея  "с обич" дълго да се грижи
и Его-то си с песни  награди.

Затворил я, но  хвалел се със нея,
красив трофей за тежка суета.
А птичката във клетката линеела,
посървала,  оклюмвала  глава.

Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали  очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.

Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.

И в ден един намерила смъртта си,
духът политнал, в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...