Притча за птичката и клетката
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.
Но случило се, мъж я забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа ù завидял.
Решил капан потаен да заложи
и в клетка златна да я задържи,
за нея "с обич" дълго да се грижи
и Его-то си с песни награди.
Затворил я, но хвалел се със нея,
красив трофей за тежка суета.
А птичката във клетката линеела,
посървала, оклюмвала глава.
Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.
Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.
И в ден един намерила смъртта си,
духът политнал, в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
