tanq_mezeva (Таня Мезева)
1531 21158
Aug 29, 2012, 1:30 PM

Притча за птичката и клетката 

  Poetry » Phylosophy
978 0 7
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.

Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.

Но случило се,  мъж  я  забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа  ù завидял.

Решил  капан потаен да заложи 
и в клетка златна да я задържи,
за нея  "с обич" дълго да се грижи
и Его-то си с песни  награди.

Затворил я, но  хвалел се със нея,
красив трофей за тежка суета.
А птичката във клетката линеела,
посървала,  оклюмвала  глава.

Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали  очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.

Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.

И в ден един намерила смъртта си,
духът политнал, в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.


© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??