29.08.2012 г., 13:30

Притча за птичката и клетката

1.2K 0 7
Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.

Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.

Но случило се,  мъж  я  забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа  ù завидял.

Решил  капан потаен да заложи 
и в клетка златна да я задържи,
за нея  "с обич" дълго да се грижи
и Его-то си с песни  награди.

Затворил я, но  хвалел се със нея,
красив трофей за тежка суета.
А птичката във клетката линеела,
посървала,  оклюмвала  глава.

Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали  очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.

Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.

И в ден един намерила смъртта си,
духът политнал, в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...