13 февр. 2012 г., 22:15

Притихнал в студената нощ 

  Поэзия » Философская
622 0 2

Притихнал в полунощ
под звездите трептящи,

с очи, приковани в лицето ми младо,

и приканват ме с лика си студен

да повярвам в тяхната тайна…

Ах, тези очи… звездни очи –

с лека насмешка премигват.

Но са ледено студени.

През кръвта ми потичат

ледени тръпки,

смразяващи сърцето,

а мислите – пътеки ледени.

Притихнал в студената нощ,

нямах надежда!

 


© Николай Пеняшки-Плашков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??