Притихнал в полунощ
под звездите трептящи,
с очи, приковани в лицето ми младо,
и приканват ме с лика си студен
да повярвам в тяхната тайна…
Ах, тези очи… звездни очи –
с лека насмешка премигват.
Но са ледено студени.
През кръвта ми потичат
ледени тръпки,
смразяващи сърцето,
а мислите – пътеки ледени.
Притихнал в студената нощ,
нямах надежда!
© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
