Притихнал в полунощ
под звездите трептящи,
с очи, приковани в лицето ми младо,
и приканват ме с лика си студен
да повярвам в тяхната тайна…
Ах, тези очи… звездни очи –
с лека насмешка премигват.
Но са ледено студени.
През кръвта ми потичат
ледени тръпки,
смразяващи сърцето,
а мислите – пътеки ледени.
Притихнал в студената нощ,
нямах надежда!
© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
