Притихнал в полунощ
под звездите трептящи,
с очи, приковани в лицето ми младо,
и приканват ме с лика си студен
да повярвам в тяхната тайна…
Ах, тези очи… звездни очи –
с лека насмешка премигват.
Но са ледено студени.
През кръвта ми потичат
ледени тръпки,
смразяващи сърцето,
а мислите – пътеки ледени.
Притихнал в студената нощ,
нямах надежда!
© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени