16 нояб. 2006 г., 22:42

приятел

999 0 1
Като кактус без бодли,
като мъка без сълзи,
като песен без мелодия,
като Бетховен без симфония.
Така се чувствам
и душата си изпускам.
Споменът ще остане в мен
и до сетния ми ден.
Приятелството е моето богатство ,
а ти искаш да си тръгнеш от сърцето ми - това е бягство!
Обичам те, сладурче мое,
обичай ме и ти, и не казвай сбогом.
Може да не се видим вече,
но ти обичта ми не можеш я отрече.
Приятел завинаги ще си за мен
и ще те обичам, дори да не си до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери П Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...