16.11.2006 г., 22:42

приятел

996 0 1
Като кактус без бодли,
като мъка без сълзи,
като песен без мелодия,
като Бетховен без симфония.
Така се чувствам
и душата си изпускам.
Споменът ще остане в мен
и до сетния ми ден.
Приятелството е моето богатство ,
а ти искаш да си тръгнеш от сърцето ми - това е бягство!
Обичам те, сладурче мое,
обичай ме и ти, и не казвай сбогом.
Може да не се видим вече,
но ти обичта ми не можеш я отрече.
Приятел завинаги ще си за мен
и ще те обичам, дори да не си до мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...