Nov 16, 2006, 10:42 PM

приятел

  Poetry
995 0 1
Като кактус без бодли,
като мъка без сълзи,
като песен без мелодия,
като Бетховен без симфония.
Така се чувствам
и душата си изпускам.
Споменът ще остане в мен
и до сетния ми ден.
Приятелството е моето богатство ,
а ти искаш да си тръгнеш от сърцето ми - това е бягство!
Обичам те, сладурче мое,
обичай ме и ти, и не казвай сбогом.
Може да не се видим вече,
но ти обичта ми не можеш я отрече.
Приятел завинаги ще си за мен
и ще те обичам, дори да не си до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери П All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...