20 окт. 2009 г., 11:13

Приятел

695 0 0

Умирах понякога от близостта ти -

макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!

И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...

Понякога бях твърде далече –

макар да говореше сладко!

И бирата така да горчеше, отпиваше с наслада бавно...

Търсех близко пристанище –

за да мога винаги да се връщам!

Макар да знам, че няма да сме винаги същите...

Не бих отворила вратата за всеки –

нито бих отделила толкова време!

Щеше да е хубаво обаче, да сме винаги в бара на центъра...

Открадна ми няколко тайни –

макар че рядко споделям!

За да бъдеш за мен най-добрия приятел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...