20.10.2009 г., 11:13

Приятел

691 0 0

Умирах понякога от близостта ти -

макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!

И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...

Понякога бях твърде далече –

макар да говореше сладко!

И бирата така да горчеше, отпиваше с наслада бавно...

Търсех близко пристанище –

за да мога винаги да се връщам!

Макар да знам, че няма да сме винаги същите...

Не бих отворила вратата за всеки –

нито бих отделила толкова време!

Щеше да е хубаво обаче, да сме винаги в бара на центъра...

Открадна ми няколко тайни –

макар че рядко споделям!

За да бъдеш за мен най-добрия приятел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...