Умирах понякога от близостта ти -

макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!

И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...

Понякога бях твърде далече –

макар да говореше сладко!

И бирата така да горчеше, отпиваше с наслада бавно...

Търсех близко пристанище –

за да мога винаги да се връщам!

Макар да знам, че няма да сме винаги същите...

Не бих отворила вратата за всеки –

нито бих отделила толкова време!

Щеше да е хубаво обаче, да сме винаги в бара на центъра...

Открадна ми няколко тайни –

макар че рядко споделям!

За да бъдеш за мен най-добрия приятел...