на Горан Тодоров

Времето минава толкова неусетно,

но приятелите лесно не се заличават,

щом още споменът живее, съответно

и приятелството от него не се лишава.

Годините укрепваха нашата сила,

а приятелите са благо неизмеримо,

но смъртта винаги там се е скрила,

за да раздели всичко неповторимо.

Приятелю, защо в онзи неочакван ден

реши, че животът ти вече няма смисъл,

искаше за втори път да бъдеш роден –

животът с друг сценарий да е написан.

Нека спре времето, нека се върнат

онези изминали години на смях,

на смъртта с нов живот да отвърнат,

защото е рано за спомен от тях.

Споменът няма да изтрие твоя образ,

дори да минат години, или цял век,

а снимките с теб ще напомнят от раз

за един приятел и незабравим човек.

Ти беше безстрашен състезател,

но животът на финала е неуловим,

така аз загубих истински приятел,

а една майка – единствения си син.